Виртуален кабинет

 

Сензорно-интегративна дисфункция

Нина Йорданова, Светлана Картунова, Олга Георгиева

 

Сензорна интеграция

Сензорeн дефицит

Сензорни канали

СИ дисфункция

СИ терапия

Тактилни стимулации

Орални стимулации

Обучителен комплект

Интегрирано обучение

Полезни връзки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джейн Айърс, трудотерапевт, в книгата си „Сензорната интеграция и детето” описва за първи път сензорно-интегративната дисфукция. Според нея СИД е като задръстването на магистралата. Една част от сензорната информация попада в задръстване и остава там, докато останалата продължава да изгражда взаимни връзки, но за съжаление с липсващи компоненти. Терминът се среща още като Sensory Processing Disorder (SPD) - сензорна дисфункция на развитието или Sensory Integration Dysfunction (SID) - сензорно-интегративна дисфункция

Сензорно-интегративната дисфункция (СИД) представлява комплекс от нарушения на мозъка, даващи отражение върху развитието на детето. Децата със СИД интерпретират неправилно ежедневно  възприетата сензорна информация, като това може да се прояви като:

  • неправилно разчитане или подаване на сензорни сигнали, имащи пряко отношение към декодиране на информацията

  • свърхчувствителност на определeни сетивни канали,

  • липса на чувствителност по сетвните канали

Първоначално се е смятало, че СИД се наблюдава само при деца с аутизум. В последното десетилиетие учените постигнаха съгласие, че този вид нарушение се среща при деца с най-разнообразни проблеми - от симптоми с неуточнена и неясна етиология през епилепсия до дисфазия на развитието. За да се постави тази диагноза е важно детето да няма анатомично обусловени нарушения на сетивните органи.

Американските трудотерапевти Люси Милър, Щерън Кърнак, Шели Лейн, Мари Анзалон, Джейн Корнър предпочитат термина Sensory Processing Disorder (SPD) - сензорна дисфункция на развитието и според тях това нарушение има три форми:

  • Деца с хиперсетивност

Реагират на добир с агресия или отдръпване, страхуват се от движението и от височината, много са предпазливи и боязливи към нови неща, чувстват се дискомфортно в шумна среда (на мач, концерт....), те могат да са злояди, да имат строги предпочитания към храната и да имат повишена свръхчувствителност към миризми.

  • Деца с хипосетивност

Могат да бъдат и често хиперактивни, с понижена чувствителност към допир и болка, поради което са агресивни и автоагресивни (хапят като реакция на несъгласие, например), нямат страх от височини и често изпадат в рискова ситуация, забавляват се изключително при висок шум и музика.

  • Деца с идеаторна диспраксия

Идеаторната диспраксия представлява липса на идея за извършване на опредено действие. Характерно за тези деца е липсата на добре развита фина моторика, лоши графични умения, имат некоординирани грубо-моторни движения (не хващат топка, не могат да ритат, не могат да хвърлят).Те не могат да имитират движение при инструкция, имат нарушен баланс, нарушена билатерална координация, нарушена последователност на движенията, предпочитат занимания без много движения (като гледане на телевизия), играят енообразно, като подреждат играчките в права линия.