Виртуален кабинет

 

Сензорно-интегративна дисфункция

Нина Йорданова, Светлана Картунова, Олга Георгиева

 

Сензорна интеграция

Сензорeн дефицит

Сензорни канали

СИ дисфункция

СИ терапия

Тактилни стимулации

Орални стимулации

Обучителен комплект

Интегрирано обучение

Полезни връзки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сензорните канали са пътищата, по които информацията достига до мозъка, за да бъде обработена. Те не са гаранция, че тази информация ще бъде разбрана или осмислена, нито че ще може да бъде натрупана като опит или запазена по някакъв начин. Сензорните канали служат само за нейното приемане и провеждане. Те са – зрение, слух, обоняние, вкус, тактилност, проприорецепция, вестибуларна сетивност.

Чуването не значи слушане, гледането не значи виждане, опитването не значи вкус, дишането не е мирисане, допирът не носи информация, ако не е осъзнат.

Тези канали започват своята работа още във вътреутробното развитие на бебето. Доказано е, че нероденото дете чува и вижда, но не може да се разбере дали то разбира тези дразнения и дали ги възприема и запомня. Все още се провеждат редица изследвания за вътреутробното възприятие на ембриона и дали неговите усещания се обработват от мозъка, тъй като в този период мозъка все още е процес на изграждане и наличието му не значи, че работи в пълния си капацитет. Другото, което е пречка за нормалното провеждане на звука и светлината е наличието на тъкани и течности между дразнителя и ембриона, които видоизменят звука и светлината. Със сигурност бебето чува шума от сърцето на майка си, както и действието на вътрешните органи, но със специфично променен тембров и честотен диапазон.

Вече има положителен отговор на въпроса дали бебето запомня дразнителите, които са го стимулирали в утробата. Някои бебета недвусмислено реагират на определени песнички и ритмови стимули, повтаряни по време на бременността и  след раждането като демонстрират реакция, която се тълкува като разпознаване и харесване.

По същият начин се тълкува и смукането на пръста (най-често палеца) още по време на бременността, наблюдавано при ултразвуково изследване на плода. Няма данни за доказване на зависимост, при създаването на този вреден навик впоследствие, но е доказателство за наличието на сукателния рефлекс, който изчезва няколко месеца след раждането, горе долу по времето, когато детето е готово се учи да се храни с лъжица и да отпива от чаша.

Мозъкът на бебето се развива още 9 месеца – 11/2година след раждането, тъй като, ако трябва да се чака съзряването му в утробата, то нормалното раждане не би било възможно, поради големината му, респективно и на черепа. Точно през този период на развитие, новороденото се учи на всичко, което трябва да придобие като базисни умения – перцепция, базален контрол, седеж, стоеж, ходене, говор. След този период на съзряване, всички функции само се надграждат и усъвършенстват чрез правилното функциониране на вече завършилият развитието си мозък.

Първите усещания, които получава бебето по време на раждането са натиск, напрежение, а малко след това го връхлита студ, светлината и шума на външния свят. Терморегулацията предстои да се изгради в рамките на 1 – 2 години и бебето дълго време търси загубената топлина и тъмнина в прегръдките на майка си, където усеща и ритъма на сърцето й – така познат през ембрионалното развитие. През първите няколко месеца майчината топлина, мирис и глас са незаменими и неотменно търсени и ползвани като средство за даване на сигурност и успокоение. Една от основните дейности на бебето през първите месеци от живота му е храненето – на това се посвещава голяма част от времето за бодърстване.